„Шенген“ с 37%, „дубайски шоколад“ с 26 на сто и „санитарен кордон“ с 24% от гласовете са знаковите думи и изрази за 2024-а за България. Това показва вотът на хората в четвъртото издание на кампанията „Думи на годината с „Как се пише“, съобщават организаторите.

След тях сред първите десет са „Гунди“, която беше на косъм да влезе в челната тройка, „избори“, „дезинформация“, „безводие“, „Тръмп“, „Ново начало“ и „Олимпиада“.

Инициативата откроява важни теми и сюжети през изминалата година, като се изследва езиковата употреба, както сред хората, така и в медиите. 

„Думата победител „Шенген“ ясно сигнализира за европейската ориентация на българите, които оценяват ползите от членството ни в ЕС“, отбелязват организаторите на инициативата и членове на журито – д-р Павлина Върбанова, създателка на платформата „Как се пише?“, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистка. Според тях може да се направи съпоставка с думата, поставена на първо място миналата година – словосъчетанието „изкуствен интелект“, което свърза българите с глобалните тенденции. „Санитарен кордон“, обратно – показва обществото ни отвътре – разделителните линии и поляризацията, невъзможността да постигнем съгласие за развитието на страната ни, допълват те.

Един от прочитите на словосъчетанието „дубайски шоколад“ според Върбанова е, че родната действителност ни е втръснала и търсим удоволствие в нещо външно и извън политиката. Друг и доста по-тревожен прочит е, че силата на социалните мрежи създава все по-големи рискове и както тази година избираме дубайския шоколад, така скоро може да дадем шанс на някой тикток политик да се сдобие с огромна власт, обяснява тя.

„Гунди“ не успя да се нареди сред първите три с много малка разлика. Мисля, че имаме нужда от добри и светли примери в това объркано време“, казва Доротея Николова. Според нея изключително важно е съдържанието на думата, останала на шесто място – „дезинформация“, защото все по-неусетно и доброволно се въвличаме в изопачаването на действителността, а това влияе пагубно на изборите, които правим за нашето бъдеще.

„Думите на годината този път се родиха трудно. Почти около всяка от предложените на финала 10 думи витае парадокс или е натоварена с ирония. Точно както е в живота ни. „Шенген“ – тъй дълго чакан, че радостта се размина с пристигането му. „Дубайски шоколад“ – луксът на преситения и в същото време гладен живот. „Санитарен кордон“ – илюзията, че политиката има нещо общо с хигиената“, гласи анализът на Веселина Седларска, член на журито.

Според доц. Георги Лозанов селекцията на думите от хората показва, че сме си присвоили английската поговорка „Не тревожи тревогата, преди да те е разтревожила“. „Оказваме се, въпреки всичко, доволни от собствената си съдба през 2024 година и не губим оптимизъм дори пред нарасналите геополитически заплахи, вече вероятно според нашата си поговорка „Всяко зло за добро“. В журито участваха още поетът и есеист д-р Иван Ланджев и актьорът и влогър Стефан Попов – Чефо.

За 2023 г. първенци бяха „изкуствен интелект“, „сглобка“ и „времеубежище“. През 2022-ра на челни позиции се озоваха „война“, „инфлация“, „Украйна“ и „избори“. А през 2021-ва на първите три места в анкетата се наредиха некнижовната дума „преценям“, „антиваксър“ и „изчегъртване“.

Девет милиона и 600 хиляди публикации в 10 123 информационни онлайн източника на български език за периода 1 януари – 31 декември 2024 г. са проверени в рамките на медийния анализ на системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika.

Двадесетте най-често споменавани думи са: „България“, „Европа“, „САЩ“, „Русия“, „дете“, „война“, „Украйна“, „помощ“, „политика“, „министър“, „президент“, „подкрепа“, „избори“, „цена“, „партия“, „семейство“, „правителство“, „социален“, „управление“, „лекар“.  „Дете“ и „война“ отново, както и миналата година, са водещи за медиите и се нареждат непосредствено след най-тиражираните собствени имена – България, Европа, САЩ, Русия. Тревогата за децата трайно се е настанила в обществения и медийния дискурс. Две нови думи се включват в първите 20 – „социален“ и „лекар“, което показва, че социалната сфера и здравеопазването са сред най-актуалните теми в медиите наред с политическите, посочват организаторите на инициативата.

За втори път се представя и класация на най-споменаваните личности в медиите. 

На първо място е Доналд Тръмп, следван от Бойко Борисов, който е с много близки резултати до двамата след него – Владимир Путин и Делян Пеевски. Нататък в подредбата са Румен Радев, Джо Байдън, Кирил Петков, Володимир Зеленски, Николай Денков, Ахмед Доган, Асен Василев, Мария Габриел, Корнелия Нинова, Калин Стоянов, Еманюел Макрон, Васил Терзиев, Костадин Костадинов, Илън Мъск, Борислав Сарафов, Григор Димитров.